ОЩЕ ПРОИЗВЕДЕНИЯ

ПРОЗОРЦИТЕ

СЪНЯТ НЕ ИДВА – ЗА ТЕБЕ МИСЛЯ ПАК
СТИСКАМ ОЧИ, НО ТОЙ СЕ ИЗПЛЪЗВА И БЯГА
КЪМ ЛАМПАТА НЕ СЕ ПРОТЯГАМ – НЕКА ДА Е МРАК....
ПОЧТИ Е УТРО – НЯМА ОТНОВО ДА ЛЯГАМ.

ОПИРАМ ЧЕЛО НА СТЪКЛОТО ЗАМРЪЗНАЛО,
ДЪХЪТ МИ СЕ ВИЖДА – НА ВЪНКА Е ЗИМА
В ДАЛЕЧИНАТА РОЗОВЕЕ ЗОРА – ПОЧТИ СЕ Е СЪМНАЛО
ДЕНЯ ОЧАКВАМ С НАДЕЖДА, ЗНАМ ЧЕ ТЕ ИМА.

СРЕЩУ МЕН СВЕТЯТ ОЩЕ МНОГО ПРОЗОРЦИ...
КАКВО ЛИ И ТЯХ Е РАЗБУДИЛО?
СЪС СИГУРНОСТ НЕ Е ПЕСЕН НА ЩУРЦИ –
ЛЯТОТО ОТДАВНА С ТЯХ СИ Е ЗАМИНАЛО.

МОЖЕ БИ БЪРЗАТ ЗА РАБОТА – СТАНАЛИ СА РАНО
ИЛИ КАТО МЕН – ЛЮБОВНА МЪКА ГИ ГРИЗЕ?
ОТ РАДОСТ – ПОЛУЧИЛИ НЕЩО ТЪЙ-ДЪЛГО ОЧАКВАНО,
ИЛИ ПЛАЧАТ ТАЙНО С РАЗБИТО СЪРЦЕ?

ТОЛКОВА ХОРСКИ СЪДБИ В КУТИЙКА СЪБРАНИ,
ВСЕКИ РАДОСТЕН, ТЪЖЕН, ЩАСТЛИВ И НЕЩАСТЕН..
ВСЕ ИМА НЕЩО, КОЕТО ДА ГОНИ СЪНЯ НИ
ОТ РАННИТЕ НИ ДЕТСКИ ДНИ – ДОКАТО ПОРАСНЕМ.


МЪЖЕТЕ

ЗА МЪЖА ВСЕ КАЗВАТ, ЧЕ Е СИЛНИЯТ ПОЛ,
НО ТОЙ БЕЗ ЖЕНАТА НЕ МОЖЕ!
БЕЗ НЕЯ Е НИЩО – СЯКАШ Е ГОЛ...
НЕ МИ СЕ СЪРДИ ЗА ДУМИТЕ, БОЖЕ.

МЪЖЕТЕ СА ЖАЛКИ, БЕЗПОМОЩНИ –
ТРЯБВА ИМ ЖЕНСКА РЪКА....
САМИ СА СТРАХЛИВИ И НЕМОЩНИ
ТРЯБВА ЛИ ДА ПРОДЪЛЖАВА ВСЕ ТАКА?

ЗАЩО ВСЕ ТРЯБВА ДА ГИ КРЕПИМ?
СЯКАШ СА ФИГУРКИ СТЪКЛЕНИ –
БЛИЗО СМЕ ДО ТЯХ, ДО ТЯХ ВЪРВИМ,
А ТЕ КРОЯТ СВОИТЕ ПЛАНОВЕ ПЪКЛЕНИ.

НЕКА НА КРАЯ ТРЪГНАТ В ЖИВОТА САМИ!
БЕЗ НАС ДА СЕ СПРАВЯТ, БЕЗ НАШАТА ОПОРА..
НЕ НИ ТРЯБВАТ ПОДАРЪЦИ, СКЪПИ КОЛИ!!!
ИСКАМЕ СВОБОДА – СВОБОДАТА ПРАВИ НИ ХОРА!






В ЗЕМЯТА ЩЕ СЕ ВЪРНЕМ

ДО 40 ДНИ ДУШАТА СЕ ВЪЗНАСЯ
И ЧУКА НА ПОРТИТЕ НА РАЯ
ТОВА ЗА ВСИЧКИ СЕ ОТНАСЯ,
А ИСТИНА ЛИ Е? НЕ ЗНАЯ.

ОГЛЕДАЛАТА СЪС ПЛАТНО ПОКРИЙ...
СМЪРТТА ВЪВ ТЯХ СЕ ОГЛЕЖДА
И В СЕБЕ СИ СКРИЙ
ЕДНА СЛЯПА НАДЕЖДА.

ЗА БЛИЗКИЯ ЧОВЕК ПАЗИ,
СПОМЕН СКЪП И МИЛ
ВЪВ ЦЪРКВА СВЕЩИ ЗАПАЛИ
И ЗНАЙ, ЧЕ ВСЕКИ СЕ Е ПРИМИРИЛ.

ОТ ТАЗИ ПРЪСТ СЕ РАЖДАМЕ
И В ПРЪСТ ЩЕ СЕ ПРЕВЪРНЕМ,
КОЛКО ПЪТИ СЕ ПРЕРАЖДАМЕ?
НЕ ЗНАМ, НО ПАК В ЗЕМЯТА ЩЕ СЕ ВЪРНЕМ.








ЗАГУБИХ

ЗАГУБИХ ДАРБАТА СИ БЕЗВЪЗВРАТНО
КАТО МОНЕТА, ПАДНАЛА В КАНАЛА
ОПИТВАМ СЕ ДА Я ВЪРНА ОБРАТНО,
НО ТЯ СЪС МРЪСНАТА ВОДА ОТПЛАВА.

ПОТЪНА ЛЮБОВТА МИ В ТИНЯ,
ВЪРТЯХА Я ХИЛЯДИ ВОДОВЪРТЕЖИ...
ПРЕВЪРНА СЕ СЪРЦЕТО МИ В ПУСТИНЯ,
А НЕЖНИТЕ ДУМИ – В БРЪТВЕЖИ.

ЗАТРУПАНА ОТ ХИЛЯДИ БОКЛУЦИ,
ПОКРИТА С КАЛ И МРЪСОТИЯ......
НЯКОГА СТИСКАХ Я В ЮМРУЦИ –
ДНЕС ПОТЪНАЛА Е В НЕМОТИЯ.

ПРОТЯГА РЪКАТА СИ НА ПРОСЯК
ЗА КЪСЧЕ НЕЖНОСТ И ЛЮБОВ,
НО ВМЕСТО ТЯХ – ПОДРИТВАТ Я СЪС КРАК
КЪМ ТЪМЕН И БЕЗДЪНЕН РОВ.

ТЯ СВИЛА СЕ Е КАТО ЕМБРИОН,
ПОНАСЯ УДАРИТЕ НА СЪДБАТА....
ИСТИНСКА ЛЮБОВ – ЕДНА НА МИЛИОН
ДНЕС СТЕНЕ И ВЪРГАЛЯ СЕ В КРАКАТА.








0 коментара:

Публикуване на коментар

СПОДЕЛЕТЕ