ОЩЕ ПРОИЗВЕДЕНИЯ

Добави в Svejo

ПРОЗОРЦИТЕ

СЪНЯТ НЕ ИДВА – ЗА ТЕБЕ МИСЛЯ ПАК

СТИСКАМ ОЧИ, НО ТОЙ СЕ ИЗПЛЪЗВА И БЯГА

КЪМ ЛАМПАТА НЕ СЕ ПРОТЯГАМ – НЕКА ДА Е МРАК....

ПОЧТИ Е УТРО – НЯМА ОТНОВО ДА ЛЯГАМ.

ОПИРАМ ЧЕЛО НА СТЪКЛОТО ЗАМРЪЗНАЛО,

ДЪХЪТ МИ СЕ ВИЖДА – НА ВЪНКА Е ЗИМА

В ДАЛЕЧИНАТА РОЗОВЕЕ ЗОРА – ПОЧТИ СЕ Е СЪМНАЛО

ДЕНЯ ОЧАКВАМ С НАДЕЖДА, ЗНАМ ЧЕ ТЕ ИМА.

СРЕЩУ МЕН СВЕТЯТ ОЩЕ МНОГО ПРОЗОРЦИ...

КАКВО ЛИ И ТЯХ Е РАЗБУДИЛО?

СЪС СИГУРНОСТ НЕ Е ПЕСЕН НА ЩУРЦИ –

ЛЯТОТО ОТДАВНА С ТЯХ СИ Е ЗАМИНАЛО.

МОЖЕ БИ БЪРЗАТ ЗА РАБОТА – СТАНАЛИ СА РАНО

ИЛИ КАТО МЕН – ЛЮБОВНА МЪКА ГИ ГРИЗЕ?

ОТ РАДОСТ – ПОЛУЧИЛИ НЕЩО ТЪЙ-ДЪЛГО ОЧАКВАНО,

ИЛИ ПЛАЧАТ ТАЙНО С РАЗБИТО СЪРЦЕ?

ТОЛКОВА ХОРСКИ СЪДБИ В КУТИЙКА СЪБРАНИ,

ВСЕКИ РАДОСТЕН, ТЪЖЕН, ЩАСТЛИВ И НЕЩАСТЕН..

ВСЕ ИМА НЕЩО, КОЕТО ДА ГОНИ СЪНЯ НИ

ОТ РАННИТЕ НИ ДЕТСКИ ДНИ – ДОКАТО ПОРАСНЕМ.

МЪЖЕТЕ

ЗА МЪЖА ВСЕ КАЗВАТ, ЧЕ Е СИЛНИЯТ ПОЛ,

НО ТОЙ БЕЗ ЖЕНАТА НЕ МОЖЕ!

БЕЗ НЕЯ Е НИЩО – СЯКАШ Е ГОЛ...

НЕ МИ СЕ СЪРДИ ЗА ДУМИТЕ, БОЖЕ.

МЪЖЕТЕ СА ЖАЛКИ, БЕЗПОМОЩНИ –

ТРЯБВА ИМ ЖЕНСКА РЪКА....

САМИ СА СТРАХЛИВИ И НЕМОЩНИ

ТРЯБВА ЛИ ДА ПРОДЪЛЖАВА ВСЕ ТАКА?

ЗАЩО ВСЕ ТРЯБВА ДА ГИ КРЕПИМ?

СЯКАШ СА ФИГУРКИ СТЪКЛЕНИ –

БЛИЗО СМЕ ДО ТЯХ, ДО ТЯХ ВЪРВИМ,

А ТЕ КРОЯТ СВОИТЕ ПЛАНОВЕ ПЪКЛЕНИ.

НЕКА НА КРАЯ ТРЪГНАТ В ЖИВОТА САМИ!

БЕЗ НАС ДА СЕ СПРАВЯТ, БЕЗ НАШАТА ОПОРА..

НЕ НИ ТРЯБВАТ ПОДАРЪЦИ, СКЪПИ КОЛИ!!!

ИСКАМЕ СВОБОДА – СВОБОДАТА ПРАВИ НИ ХОРА!

В ЗЕМЯТА ЩЕ СЕ ВЪРНЕМ

ДО 40 ДНИ ДУШАТА СЕ ВЪЗНАСЯ

И ЧУКА НА ПОРТИТЕ НА РАЯ

ТОВА ЗА ВСИЧКИ СЕ ОТНАСЯ,

А ИСТИНА ЛИ Е? НЕ ЗНАЯ.

ОГЛЕДАЛАТА СЪС ПЛАТНО ПОКРИЙ...

СМЪРТТА ВЪВ ТЯХ СЕ ОГЛЕЖДА

И В СЕБЕ СИ СКРИЙ

ЕДНА СЛЯПА НАДЕЖДА.

ЗА БЛИЗКИЯ ЧОВЕК ПАЗИ,

СПОМЕН СКЪП И МИЛ

ВЪВ ЦЪРКВА СВЕЩИ ЗАПАЛИ

И ЗНАЙ, ЧЕ ВСЕКИ СЕ Е ПРИМИРИЛ.

ОТ ТАЗИ ПРЪСТ СЕ РАЖДАМЕ

И В ПРЪСТ ЩЕ СЕ ПРЕВЪРНЕМ,

КОЛКО ПЪТИ СЕ ПРЕРАЖДАМЕ?

НЕ ЗНАМ, НО ПАК В ЗЕМЯТА ЩЕ СЕ ВЪРНЕМ.

ЗАГУБИХ

ЗАГУБИХ ДАРБАТА СИ БЕЗВЪЗВРАТНО

КАТО МОНЕТА, ПАДНАЛА В КАНАЛА

ОПИТВАМ СЕ ДА Я ВЪРНА ОБРАТНО,

НО ТЯ СЪС МРЪСНАТА ВОДА ОТПЛАВА.

ПОТЪНА ЛЮБОВТА МИ В ТИНЯ,

ВЪРТЯХА Я ХИЛЯДИ ВОДОВЪРТЕЖИ...

ПРЕВЪРНА СЕ СЪРЦЕТО МИ В ПУСТИНЯ,

А НЕЖНИТЕ ДУМИ – В БРЪТВЕЖИ.

ЗАТРУПАНА ОТ ХИЛЯДИ БОКЛУЦИ,

ПОКРИТА С КАЛ И МРЪСОТИЯ......

НЯКОГА СТИСКАХ Я В ЮМРУЦИ –

ДНЕС ПОТЪНАЛА Е В НЕМОТИЯ.

ПРОТЯГА РЪКАТА СИ НА ПРОСЯК

ЗА КЪСЧЕ НЕЖНОСТ И ЛЮБОВ,

НО ВМЕСТО ТЯХ – ПОДРИТВАТ Я СЪС КРАК

КЪМ ТЪМЕН И БЕЗДЪНЕН РОВ.

ТЯ СВИЛА СЕ Е КАТО ЕМБРИОН,

ПОНАСЯ УДАРИТЕ НА СЪДБАТА....

ИСТИНСКА ЛЮБОВ – ЕДНА НА МИЛИОН

ДНЕС СТЕНЕ И ВЪРГАЛЯ СЕ В КРАКАТА.