ДЪЖД
ТЕЛАТА НИ – ОТНОВО СЛЕТИ
КАТО КАПКИ ОТ ДЪЖДА,
НО ДУШИТЕ СА ОБЗЕТИ
ОТ СТРАХ И САМОТА.
КОГАТО ПРЕВАЛИ – ЩЕ СИ ОТИДЕМ,
ПО РУЧЕЯ ВЪВ ДВЕ ПОСОКИ,
ОТ КАМЪК ЩЕ СЕ РАЗДЕЛИМ,
ЩЕ СЕ СБОГУВАМЕ НАВЕКИ!
ДОКАТО СТИГНЕМ РЕКАТА –
ЩЕ СМЕ ПРЕСЪХНАЛИ, КАТО СЪЛЗИ...
ТАКАВА Е СЪДБАТА –
ОТ САМОТАТА ЩЕ БОЛИ.
ВЛАЖНАТА ЗЕМЯ ДАРЯВА
С ЖИВИ КАПКИ ПОЛСКИТЕ ЦВЕТЯ,
ПРИЯТЕЛИ ЗА ЛЯТОТО ИМ ДАВА,
НО ОСТАВЯ ГИ САМИ СЛЕД ЕСЕНТА.
ПО ЗАЕДНО
ЦВЕТЯТА ВЪВ ПОЛЕТО
НЕ ЦЪФТЯТ САМИ,
ОБЛАЦИТЕ ВЪВ НЕБЕТО
СЕ СЪБИРАТ, ЗА ДА ЗАВАЛИ.
ПЧЕЛИТЕ ПРАВЯТ СВОИТЕ РОЯЦИ,
ОТЛИТАТ ПТИЦИТЕ НА ЮГ –
ВЪВ ЯТО, ПО СТОТИЦИ.....
ЖИВЕЯТ ТЕ – ЕДИН ЗА ДРУГ.
ПРИРОДАТА СЪБРАЛА Е В ЖИВОТА –
ПО ДВАМА ВСИЧКО ДА ДЕЛИМ,
БОГ ОСТАВИЛ НИ Е СЛЕД ПОТОПА –
ПО ДВОЙКИ, ЗАЕДНО ДА ПРОДЪЛЖИМ.
ИМА МЯСТО ЗА ТЕБ
ОЧИТЕ МИ ЛЪЖЛИВИ СА, СТУДЕНИ,
НО В ТЯХ СЕ КРИЕ ТОПЛИНА,
ДОРИ КОГАТО ТЕ СА УМОРЕНИ –
ЗА ТЕБЕ ИМА СВЕТЛИНА.
УСТНИТЕ МИ – ВЛАЖНИ И СМУТЕНИ
ЦЪФТЯТ ВЪВ РОЗОВА УСМИВКА,
ИЗВИКВАТ ПАК ТРЪПЧИНКИТЕ ЗАСМЕНИ,
ПРОТЯГАТ СЕ И МОЛЯТ ЗА ЦЕЛУВКА.
РЪЦЕТЕ МИ КЪМ ТЕБ СЕ УСТРЕМЯВАТ,
ЗА ДА ИЗВИКАТ НОВА ТРЪПКА...
ДА ТЕ ДОКОСВАТ, БЕЗ ДА СЕ СЪМНЯВАТ.....
НО ТИ ОТНОВО ПРАВИШ ГРЕШНА СТЪПКА!
БЕЗДОМНИ СЪРЦА
НЯМА ЛИ ЗАКОН, ДА ЗАБРАНИ
НА ДУШИТЕ САМОТАТА?
ДА НЕ ОСТАВАТ ХОРАТА САМИ,
БЕЗДОМНИ ДА НЕ БЪДАТ ДНЕС СЪРЦАТА?
ПРИЯТЕЛ ВЕРЕН ДНЕС НАМИРАМ
ДОРИ ВЪВ РОШАВОТО КУЧЕ...
САМОТНА ВКЪЩИ ПАК ПРИБИРАМ
ОТ УЛИЦАТА ПОМИЯР ИЛИ ВРАБЧЕ.
И ВЕЧЕР СЪС ЛЮБОВ СИ ГАЛЯ
НЕПОЗНАТИЯ ПРИЯТЕЛ ПРИЮТЕН
СЪС НЕГО ВЕСЕЛО ИГРАЯ
И ГО ГЛЕДАМ КОЛКО Е СМУТЕН.
НЕ ОСЪЗНАВАМ, ЧЕ СЪМ КАТО НЕГО –
БЕЗДОМНА И БЕЗ СВЕТЪЛ ДЕН....
ПИТАМ СЕ – ЗАЩО ОТ УЛИЦАТА ВЗЕХ ГО?
И КЪМ МЕН СВЕТА Е ТЪЙ-СТУДЕН.
НО ТОЙ СТОПЛЯ МИ ДУШАТА...
ГОНИ ОПАШКА И ПРАВИ ПОДСКОК –
ЗАБРАВЯМ ДНЕС ЗА САМОТАТА,
ЗАБРАВЯМ, ЧЕ СВЕТА Е ЖЕСТОК.
0 коментара:
Публикуване на коментар