ЩЕ ПРОДЪЛЖА БЕЗ ТЕБ
Пръстите ми бягат по бутоните на апарата –
автоматично твоя номер пак избирам,
забравила за миг, че за теб сега съм непозната
и затваряйки клепачи се опитвам сълзите да спирам.
А те неразбрали за моята болка се стичат
през клепачите капят и мокрят листа...
те дори незнаят какво е да обичаш....
на другите с усмивка казвам „това е от дъжда”
Ще продължава усмивка да огрява лицето
живота ще тече – по старо му ...изкуствен
защо да знаят другите какво е на сърцето?
Заблуждавах се, че точно ти не си безчуствен.
Слушалката затварям – няма смисъл от това
от твоя глас единствено ще се раня....
ще го преглътна, ще те залича от паметта –
ще продължа без теб – с високо вдигната глава!
ПРИЯТЕЛКО
За тебе, ако някога поискаш
и в ада бих отишла...
приятелко как иска ми се да напиша,
че без теб не бих могла да дишам
Ще преплувам ако трябва 100 морета,
без криле за тебе ще летя в небето,
щом нещичко тежи ти на сърцето...
ела при мен и не мокри с сълзи лицето.
За теб ще бъда силната опора –
ела и ми кажи какво да сторя
за твойта болка ще пребродя 100 села
във твойта тъмна нощ – аз с огън ще горя.
Ще бъда топлина във дните ти студени
и твоя радост, щом очите са засмени –
любов, омраза... всичко е до време,
ала от нас приятелството никой няма да отнеме!
ЛЮБОВТА Е ЗА ПОЕТИТЕ
За поетите са чувствата и любовта –
за тях са страстите, смъртта,
романтиката, птиците във полет
и нежността на цъфналата пролет.
Поетите в живота бодро крачат,
а нощем уморени тайно плачат...
радват се на слънчевата светлина в зори,
мечтаят и страдат, щом останат сами.
Когато обичат, поетите умеят
милиони думи само в две да слеят
с ОБИЧАМ ТЕ казват всичко, което
кара в ритъм нов да затрепти сърцето.
ВАЛИ
Вали във моите очи...
дъждовни капки стичат се по улея
в олуците на минали мечти
отмива надеждата – губя я.
Не чувам какво се опитва да шепне
сърцето ми – ранена птичка
с криле въпросително трепне –
Защо си самичка? Защо си самичка?
Въпроса се удря в главата и плаче,
но отговор пак не намира –
сама съм като сираче......
а дъжда не спира и не спира....
В ТЕБЕ СЪЩЕСТВУВАМ
Ще те задуша с прегръдка,
ще те уморя с целувка
ти извика в мене тръпка....
не, това не е преструвка.
Ще търпя и ще те чакам –
няма да заспивам – ще мечтая
от себе си не ще избягам...
кой би искал да напусне Рая?
Ще сложа катинар на самотата,
очи затварям – с теб пътувам...
не, не ми е тъжно на душата,
защото в тебе съществувам.
ЛЮБОВТА НЕ БИ БИЛА...
Любовта може да е само настояще,
тя не би могла да бъде минало,
нито пък мъгляво бъдеще,
когато всичко е отминало.
Любовта не може да е слънце,
когато на небето греят звезди,
и няма да е плодородно зрънце,
когато е засято във скали.
Любовта не би могла да е река,
щом през пустиня криволичи
и дърво не би била,
щом не пеят в клоните му птици.
ЖЕНА
Жена – прекрасно създание на Бога –
нежна, чувствена, омайна красота –
взела всичко от майката природа,
загърбила е мрак и тъмнина.
Преодоляла всички препядствия по пътя –
кален, прашен – с високо вдигната глава,
оцеляла след изпитанията на живота,
заслепила и най-ярката звезда.
Хулена, хвалена, мразена и обичана,
с боси крака, преметнала през главата си кърпа –
от всички презряна, от всички отричана –
Жената в живота била е винаги първа!
Тя с поглед би могла да победи, с усмивка
най-силното оръжие са женските сълзи.
Мъжете беззащитни са като деца, под нейната милувка –
Жената този свят във свойта длан държи!
0 коментара:
Публикуване на коментар