МОЙ ПРИЯТЕЛ МИ ИЗПРАТИ ЧАСТ ОТ ПРОИЗВЕДЕНИЯТА СИ И МИ ПОЗВОЛИ ДА ГИ ПУБЛИКУВАМ В БЛОГА. НЯМАШЕ НАЧИН ДА НЕ ГИ СПОДЕЛЯ С ВАС... ТЕ СА НЕВЕРОЯТНИ! БЛАГОДАРЯ ТИ, АПО!!! ПРОДЪЛЖАВАЙ ДА ПИШЕШ!
----- Тежко болен от любов -----
От известно време аз съм болен и страдам
Опитвам се всячески да подтисна своите мисли.
Вечер късно заради тях аз трудно си лягам ,
а главата ми не може въобще да се избистри.
Наскоро се загубих , но сякаш бързо се намерих.
Онзи момент на прозрение остави своята следа.
Зная ,че този път не грешния човек аз уцелих,
но знам, че изкупление ще търси моята душа...
Аз съм нищо повече от струна , мога само да гадая
На човека отсреща ще му оставя ли рана или ще му помaгам дори до края?
Дали фалшиво или с нежен любовен трепет ще отвърна?
Какво се случи ,кой и как светогледа ми наопаки обърна?
Не просто някой, в очите ми е ВСИЧКО ,разбираемо е да се тревожа ,
Признавам - малко ме е страх така лаконично мнението си да изложа
Признавам - малко ме е страх така лаконично мнението си да изложа
Пред теб съм разкрит като отворена карта и зная,
че съм луд , много луд , но и станал съм човек накрая.
Последното нещо ,което в онзи момент ти ме пита беше
"Защо си толкова нежен и толкова раним?"
Това е просто отражението ,за което струната копнееше
- изчурулика го истински ,а нежната и ранима тук си ти.
Дали накрая не намерих музата , която сякаш неволно
опъна струната на щастието , на горкия Аполон ?
Обаче зная, аз се хвърлих в огъня доброволно,
а горката струна в мен ,изсвири непознат до тогава стон.
Защото аз зная прекрасно , че към мъглата съм тръгнал
Защото в зелените божествени очи мигновено потънах ,
Никой стигнал толкова далеч досега не се е върнал
Загубих се и аз , но като цвете цъфтя и вече не съм посърнал.
Стига ми само за един момент да те видя ,
И настроението ми бързо, дори веднага се оправя.
Стига ми само дори за момент гласа ти аз да чуя
И всичките тревоги моментално ме оставят.
Ти каза ,че имаш дарбата ,от която сякаш имам нужда аз сега ,
Онази - че можеш да сваляш летящи хора бързо от небето.
Давай ,свали ме гръмко и с трясък ,а може би имам нужда точно от това
Да покажем направо ужасяващата друга страна на сърцето.
Аз няма да страдам , ще си го кажа направо
Не ме интересува дали чувствата са несподелени.
Обаче ще кажа ,че ти трябва да знаеш
Какво точно прелита с крилете си уморени.
Прелитам аз , изгарящ и търсещ спасение
Срещу чувствата ,които за пръв път истински изпитвам,
за душата си ,която носи в дебрите си умопомрачение
И към пропастта изпълнена с любов аз политам.
Но не просто любов , а нещо повече.
В най-чистата си форма я поднасям - наистина
В океана от чувства , намерих малко островче
Именно Ти ми помогна , да намеря и нова истина
Тази - сурова , но и толкова нежна истина,
която ме убива сладострастно вече толкова години
Тази която , дори отчасти помислена
Може да направи на пух и прах чувствата необозрими
Ти си мислиш ,че ме познаваш ,но далеч не е така
Казвам го от личен опит и мога да го потвърдя.
Че дори аз не познавам обърканата си душа
Но зная ,че на всичко смисъл придава любовта.
Чувствам нещо ,което не мога да нарисувам в картина,
нещо ,което не може да бъде написано във стих
признавам , душата ми е нежна и ранима
Не мисля че е грешка и това , че се разкрих
Не знам дали трябва сега да съжалявам ,
не знам дали ужасно не сгреших ,но
Аз знам ,че няма нищо лошо да повтарям
колко сладко и сляпо е като мен да съгрешиш.
Вече под въпрос остава с какви очи ще ме гледаш
Дали нещо ще остане също както бе преди ?
Дали дори в момента безкористно не ме превземаш
Дали дори в момента безкористно не ме превземаш
На абордаж отново - с онези зелени твой очи ?
Аз съм стигнал далече - чак до края на бездната
Товара от плещите ми падна и съм лек.
Ти доведе ме тук и показа ми нежничко , това
което може да промени и най-студения човек.
Благодаря ти , че си истинска - ти си повече и от богиня.
Благодаря ти , че те има , благодаря , че те познах.
Благодаря ти , че остави ме в теб аз да открия
Това , което търсих и никога в другиго не разпознах.
Да шокирам с думи хората е моето умение
Живея си живота - постоянно , на висок волтаж
Когато пиша рими - пиша със високо напрежение
Поднасям ги набързо - нежно , с нисък ампераж
В поток от електрони се извива волтова дъга
всичко случило се оставя спомен като от феерия
Токът те убива , показва злата си страна
и се убеждаваш , че вече нямаш нужда от батерия
Защото си светнал целия като реактор
главата ти кънти като атомна централа
На моята поезия - сам съм си редактор
По жицата пътуваме, дори Земята се е спряла
Неволна искра ще те разклати горещо ,
ще ти покаже набързо и другата страна
Да преживееш покварата - това е друго нещо
потресен разбираш каква е твоята съдба
Виновен си, осъден - вече пишеш се проводник
След края на всичко - реанимираш в усамотение
Не е лесно цял живот да живееш като бездомник
Очакваш или не те удря ток с високо напрежение
Изневярата
Отново започвам необхватна , но забавна тема
Аз нямам житейски опит от тази гледна точка
Имаме отговор , но знаем ли къде е проблема ?
Тук вдигаме летвата , а тя е меко казано височка
Изневярата – искряща в целия си блясък
Ни подтиква изкушаващо към всяко предателство
Не се оставяй на този греховно-лъжовен тласък
Да развали с години граденото приятелство
Дали е хубаво и сладко – можем да поспорим
А ние си мислим , че в спора се ражда истината
След края на всичко – на Бога искрено се молим
А молитвата заглъхва , макар напълно да е осмислена
Влизам във алфа , но след кратка изневяра.
Дали предателството е състояние на духа ?
Спокойно , бъзикам се – не търся поквара
Даденото обещание Аз не желая да наруша
След свършената подлост , ние търсим покаяние
Но заслужаваме ли прошка за тези наши действия ?
Скрито или не – изневярата ни носи страдание
После пагубни и тежки са нейните последствия
В небето от лъжи , нелогично да гравитираш ,
Да се промъкваш тихо , да се оглеждаш като бандит
Да изневеряваш на своите принципи и да не спираш ?
Ако така живее някой , гаранция – ще бъде бит
Обмисляй внимателно всеки от своите ходове
Недей в Ада между живите на клада да гориш
Не вярвай на никого , дори на моите кодове – а
кажи приятно и сладко ли е когато съгрешиш ?
Прекрасно зная , че не написах достатъчно
Но пак повтарям – аз не разбирам от изневери
Сега отново ще се опитам да изложа порядъчно
Моите мисли относно тези житейски проблеми
Имам нужда от помощ – мъгливо е съзнанието
Трудно е когато бродиш сляпо в тъмнината
Смятам , изневярата е трамплина към страданието ,
Но може да се окаже и че много ми знае устата
Може да е нещо хубаво – иначе защо ще се случи
Нелепо , фатално привличане лежи във основата
Обичаш ли истински човека до теб - ще научиш ,
Че вече нищо няма смисъл , щото пил си от отровата
Каква е причината , има ли даже смисъл
Да се стига до там и да съжаляваме после ?
А сега ще ти кажа и една крилата мисъл ,
А сега ще ти кажа и една крилата мисъл ,
От която на прегрешилия ще му стане даже по-зле
Няма нищо по ужасно от това да съгрешиш
Да пречупиш в тебе силата , отдавайки се напълно
На това , от което бягаш – после няма как да спиш ,
понеже сънищата мрачни са , а под краката нямаш дъно
Ще потънеш , ще изчезнеш във морето от лъжи
Защото се реши на подлост , а пред някого остава грях
Вече късно е , късаш си нервите – сърцето те боли
Забравяш за романтиката и обричаш се на страх -
Да не бъдеш разкрит , да не научи нещо някого
Усещаш , че раздялата май не е просто мит.
Ако си луд и искаш още , ще студуваш през лятото
Щото зимата дошла е , а нямаш даже клечица кибрит
Всяка нощ, в която аз успея да заспя ,
Обвит в пипалата на мистичната мъгла ,
Навлизам полегато в дебрите на съня
И започвам да мисля за хубави неща :)
Сънищата крият в себе си сила -
непонятна за никой човек или почти ?
Аз мога да сънувам - 2 коли с голяма вила,
материални богатства и планини от пари
Мога да ида навсякъде - на дъното на океана ,
В джунгла пълна с тигри, лиани и носорози
Мога да ходя в пустиня , да плувам във лава
Да се смея на актьори , респективно - вентролози
На сън бягах от затвори, бе ужасно, но споко
Затвора беше вътре в мен - но веч го няма
Мога да летя , мога и да падам от високо
Да умра прободен , но да не остане даже рана
В съня и Казанова може да е лош любовник
От него нищо не остава - само няколко препратки
Ако нещо те вълнува - ще потърсиш съновник
А аз мога да напиша още купища догадки
Макар и на сън , нещата изглеждат достоверно
В това измерение накуп се случват хиляди неща
Посещават ме странности , мистична дама във черно
А накрая се събуждам със сладка усмивка на уста
Някой хора не сънуват - ужасно е , съжалявам.
живеят в празнота , вместо удар - чуват звън ,
А с римите си мога цял ден да те забавлявам
Обаче всичко свършва тука - слагам край на този сън.
Къде се загуби целия смисъл
Да ти кажа откровено - не знам къде е смисъла
Затова и ти предлагам да не стигаме до там
По пътя ще настигнем някоя мисъл залисана
За едно съм сигурен – човек не трябва да е сам
Защо има щастливи дни и такива на карък ?
Защо се смеем и подиграваме на човека пищисал се ?
Въвлечени сме всичките в омагьосания кръг
Не бъди просто следващия от всички ‘отписал се’
Всеки залез носи в себе си тъгата за някого
Други замечтано му се любуват и благославят
В безсмислието вярваме нелепо и сляпо , но
деня завършва скоро и звездите се показват
Светят силно , обаче – отразяват светлината
В себе си нямат такава – дори самотен фотон
Никога не се предавай , не попадай в тъмнината –
‘Да мислиш позитивно’ е твоя нов и свят закон
Някой хора намират смисъл далече от чувствата
Вярват на теории , на разни-празни листове хартия
Успокой се за кратко , бъди за малко отпусната
Огледай се , кажи ми живота не е ли магия ?
Знаем само , че някъде някога нещо се е случило
По нежните плахи струни на ритъма танцуваме
Виж , нашето поколение май още не е научило -
Че не на пороци и страх , а на безсмислие робуваме
Смисъла е там , където всеки сам си го посочи
Научи се да го виждаш , бъди винаги усмихната
Твоя път е начертан , от живота нарочен е - а
любовта е верния и неподправен път към истината
Твоя път е начертан , от живота нарочен е - а
любовта е верния и неподправен път към истината
