Българското село изчезва. Според последни данни, обявени от БАН, вече над 70 на сто от българите живеят в градовете. Преди 100 години едва 20% от населението е живеело в градовете, докато сега тенденцията е обратна Ако тенденцията се запази, след 50 години селата в страната ще са абсолютно пусти. У нас има около 200 села - призраци, без нито един жител. Около 500 пък са тези, в които живеят по 20-30 човека. Реално селските жители са намалели със 60 на сто спрямо средата на 20 век. Липсата на работа, училища, магазини, лекарски кабинети, автобусни линии, нормални пътища, неподдържана или лоша инфраструктура, закриване на предприятия в малките населени места са най-честите причини за миграция от селото към града. Най-често се местят младите хора.
Най-силно засегнати от обезлюдяване са Северна България и пограничните райони, а в северозападната част на страната селското население намалява най-бързо в сравнение с почти цяла Европа.
Най-силно засегнати от обезлюдяване са Северна България и пограничните райони, а в северозападната част на страната селското население намалява най-бързо в сравнение с почти цяла Европа.
Според изследвания всяка година без жители остават 10-15 села. Процесът на миграция от селата в градовете започва в средата на миналия век, но се засилва особено в последните 10 години. Въпросът с обезлюдяването на обширни територии от България, запустиняване на селищната мрежа, на пътища, на социално-битова инфраструктура стои изключително сериозно за една страна, която е членка на ЕС и която има претенции да има регионално развитие, да получава европейски средства за това регионално развитие, за развитие на своите селски район, смята гл. ас. Николай Цеков - департамент по демография, ИИНЧ – БАН.
Учените от института за изследване на населението и човека смятат, че ако нещата не се променят и се запазят темповете на миграция към градовете, както и сегашната тенденция за висока смъртност и ниска раждаемост в селата и унищожаване на малките населени места от последното десетилетие, след 50 години у нас население в селата няма да има.
От Института допълниха, че обезлюдяването на райони води и до огромни финансови загуби при усвояването на еврофондовете. По тази причина държавата трябва да се намеси и да изработи политики за развитие на селата.
Имам усещането, че съвсем целенасочено се работи по унищожаването на селата. Скоро прочетох една статия, озаглавена: „Затварят смесените магазини по селата.” Стана ми тъпо.... защо искат да ги затворят? Оказа се, че е защото нямало как да контролират стоките???? Така е казал д-р Йордан Войнов - директор на Българската агенция по храните.
После прочетох и неговото обяснение във в-к "Стандарт" от 9-ти март:
"Въпрос: Това няма ли да доведе до унищожаване на малките магазини? В малките населени места това би било огромен проблем?
Отговор : Мисля, че в тези малки магазинчета в селата освен хляб, сол и захар друго няма какво да се предлага. Селата са населени предимно със стари хора, когато внуците дойдат на гости, ще напълнят багажника, ще заредят хладилника. Смятам, че е по-добре така да бъде решено, отколкото да има богат асортимент, с който изпускат нещата от контрол. Когато са накичени като коледна елха продуктите, те не могат да установят на кой продукт кога изтича срокът. Ако е някой там горе на рафта, той може да остане с години, което е опасно за здравето на потребителите."
Отговор : Мисля, че в тези малки магазинчета в селата освен хляб, сол и захар друго няма какво да се предлага. Селата са населени предимно със стари хора, когато внуците дойдат на гости, ще напълнят багажника, ще заредят хладилника. Смятам, че е по-добре така да бъде решено, отколкото да има богат асортимент, с който изпускат нещата от контрол. Когато са накичени като коледна елха продуктите, те не могат да установят на кой продукт кога изтича срокът. Ако е някой там горе на рафта, той може да остане с години, което е опасно за здравето на потребителите."
В повечето села, в които все още живеят хора има един единствен смесен магазин, бакалия или така наречения хоремаг.
Там се продава всичко от първа необходимост - от хранителни продукти, до дрехи и обувки, домашни потреби, кинкалерия . Много често там е и местното кафене и кръчма. Местните жители пазаруват там ежедневно или просто се събират на кафе, ракийка и приказки. Затворят ли тези магазини, хората ще бъдат принудени да пътуват до града или до съседно по-голямо село, за да си пазаруват. За повечето от жителите на такива села това е невъзможно или свързано с твърде големи разходи.
Има села, където обществен транспорт има един път седмично!! Хората са възрастни. В повечето случаи в тези магазини се пазарува и на вересия.... докато дойде пенсията. Кой и къде в друг съседен град или по-голямо село ще позволи това да се случи? Значи тези хорица ще трябва да умират от глад! Подигравка е изказването на д-р Йордан Войнов – децата и внуците да носят продукти на хората по селата!! Има и такива, които нямат роднини! Какво ще се случи с тях? Това си е жив геноцид!
Всички знаем, че по селата има 3 работни места: Кмет (кметски наместник); пощаджия и магазинер (кръчмар). Вече няма дори Фелдшери, няма училища, няма ТКЗС..... няма никакъв друг поминък. Все повече села – призраци ще има, ако се закрият и тези магазинчета.
Какъв е проблема? Нека се завиши контрола над продаваните там стоки. Защо да се затварят?
ЕТО ВИ И АБСУРДА!
Какъв е проблема? Нека се завиши контрола над продаваните там стоки. Защо да се затварят?
ЕТО ВИ И АБСУРДА!
Пощите в българските села с жители под 800 души ще бъдат закрити. Около 1000 станции, от общо близо 3000 пощи в страната са в села с по-малко население. Това означава още минимум 1000 човека, които ще отидат на трудовата борса..... на повечето от тях най-вероятно им остават няколко години до пенсия. Решението засяга доста населени места. В България има стотици малки села с пощенски клонове, които са икономически неизгодни, според Български пощи! Това налагало закриването им!
От догодина МАГАЗИНЕРИТЕ В СЕЛСКИЯ СМЕСЕН МАГАЗИН ще могат да плащат пенсиите на хората, както и да предават писмата и да получават заявки за такива. Бившите клиенти на пощите ще могат да си получават пенсията, да си плащат сметките за ток, парно, вода, телефон, кабелна телевизия и да си купуват билети за влак, автобус и самолет с кредитна карта или кеш през следващата година. Всичко това ще става на едно гише, без да е необходимо да се редят на различни опашки, благодарение на единния софтуер, който в момента компанията разработва. Това стана ясно, след изявление на шефа на Български пощи Деян Дънешки.
В повечето от селските пощи работи на половин ден само един служител. Освен изплащането на социални помощи, пенсии и телеграфни записи, той събира и разнася пратки, вестници и писма. Там се плащат сметките за ток, телефон и вода. Странно, но от пощата можеш да си купиш даже козметика или чорапи! На по-възрастните се правят доставки по домовете. Да не говорим, че има пощенски служители, които обслужват по 3, 5 и повече съседни села! При това без да им бъде осигурен транспорт! Да се оправят, както могат – зиме, лете пеша, на стоп .... никой не го интересува, най-малко Господин Дънешки (то фамилията му е много точна – само се дъни).
Пощите по селата са единствената връзка със света за хората, живеещи там.
КАКВО СЕ СЛУЧВА В ЕДИН МОМЕНТ – СМЕСЕНИТЕ МАГАЗИНИ ПО СЕЛАТА ЩЕ ИЗПЪЛНЯВАТ РОЛЯТА НА ПОЩИ, А В СЪЩОТО ВРЕМЕ ЩЕ ГИ ЗАКРИВАТ!?!? НЕЩО НЕ РАЗБИРАМ.....СЛЕД КАТО НЯМА ДА ИМА МАГАЗИНИ, ЗНАЧИ НЯМА ДА ИМА И ПОЩИ, НАЛИ?
А някога селото хранеше града! Имаше осигурени доста работни места: в Кметството имаше Кмет и секретарка; в пощата - Началник на поща и поне двама пощальони; в началното училище – Директор и поне двама учители. Имаше и здравен кабинет с Фелдшер и медицинска сестра; смесен магазин с двама магазинери; ветеринарен доктор.... но най-много работни места се осигуряваха от ТКЗС-то.
Нямаше село без ТКЗС. Нивите се обработваха, произвеждаше се продукция, отглеждаха се животни. Имаше поминък за хората.
За някои по-млади, които нямат идея какво е ТКЗС - Уикпедия го е написала точно:
ТКЗС е абревиатурата на Трудово кооперативно земеделско стопанство - название на земеделските кооперации при колективизацията обявена и провеждана в продължение на едно десетилетие от комунистическите правителства в България след 9 септември 1944 г.
Кооперирането на земеделските стопани по различни профили на земеделското производство[1] със създадените главно след Първата световна война потребителски, кредитно-спестовни и земеделски кооперации. Земеделските производители членуват и се обединяват в кооперации по браншове като участват с дялов капитал или членски внос за постигане на целите на тези доброволни сдружения - взаимопомощ, единна ценова политика, новости и търговска структура за реализация на произвеждания продукт. Органите за управление се избират и отговарят за дейността си пред всички членове на кооперацията. и реализация на продукцията до 1944 г. се развива по принципи и структура, съответстващи на тези в останалите държави в Европа. Дотогава България е на второ място в света по развитие на кооперативното движение след Дания
Организираните отдели за колективна обработка на земята нямат нищо общо с модела на колхозите в СССР, а сдруженията използват принципите на кооперирането в Европа:
Членството е доброволно;
Всеки получава възнаграждение спрямо вложения труд;
Всеки получава рента за вложения дялов капитал от земя, инвентар и пари;
Земята остава собственост на всеки член и има правото участва в сдружението съобразно своя интерес;
Управленският състав се избира и отчита пред Общото събрание на членовете-кооператори.
Всеки получава възнаграждение спрямо вложения труд;
Всеки получава рента за вложения дялов капитал от земя, инвентар и пари;
Земята остава собственост на всеки член и има правото участва в сдружението съобразно своя интерес;
Управленският състав се избира и отчита пред Общото събрание на членовете-кооператори.
Тогава бяхме ЕВРОПЕЙЦИ! Бяхме в челната десетка! Сега се стремим да се самоунищожим като Държава! ЗАЩО??? Някога произвеждахме и имаше за всички .... оставаше и за износ и то не малки количества продукция. Днес като отидем в някой магазин установяваме, че картофите са от Франция, краставиците от Кипър, месото от Италия, сиренето от Холандия и т.н. и т.н......
В момента сградите на ТКЗС-тата по селата масово са разграбени - някъде даже няма останала тухла върху тухла. Земята пустее. Животните се продават на безценица, защото храната за тях струва повече от продукцията, която могат да дадат. Хората изнемогват. Няма земеделие, няма и животновъдство.
КАК Я ДОКАРАХМЕ ДО ТУК??
