ЗЕМЯ НА МОИТЕ ДЕДИ...

Добави в Svejo

Портитовци е село в Северозападна България. То се намира в община Бойчиновци, Област Монтана.

Селото се намира на 18 км. от гр. Монтана по поречието на река Огоста. Разположено е в хълмиста низина между Предбалкана и Дунавската равнина в близост до вливането на река Ботуня в река Огоста.

Поради богатата на златни наноси р. Огоста и възможността за земеделие, бреговете ѝ били удобни за заселване от най-дълбока древност. Най-старото население са траките, които обитавали тези местности през I хил. пр. Хр. В началото на III в. пр. Хр. Рим започва експанзия към тракийските земи. В резултат на победите на Рим над траките през 45 г. се създава официална провинция Тракия - Мизия, в състава на която влиза и територията на днешната община Бойчиновци. Следи от римското владичество се откриват и до днес – северно от село Портитовци има останки от римска крепост и римски път.

Римското владичество продължило до нахлуването на хуните (441 г.), които опустошили всички цветущи селища в Мизия. Последвали нашествията на остготите и аварите. Към втората половина на V в. се заселили славяните, а включването на този край към славяно-българската държава вероятно е станало още по времето на хан Аспарух (681-685 г.).

С нахлуването на османските орди в този край започнал нов период от развитието на района. Много от селищата били разрушени, а на други били дадени нови имена. Оттогава датират и първите писмени източници, споменаващи имена на днешните селища.

Поради особеното си местоположение (съседство с други народи и кръстосване на пътища) в миналото тези места са били арена на постоянно преплитане на различни народностни групи. Това е оставило отражение в наименуването на селищата и местностите, за които съществуват и до днес красиви народни легенди.

Освобождението на този край станало през късната есен на 1877 год. Откъм Враца настъпили частите на II-ра Кавалерийска дивизия под командването на генерал майор Н. Ст. Леонов, а откъм Оряхово - частите на Руско-румънски отряд, командуван от генерал майор Арнолди.

През 1922 година село Портитовци се откъсва от състава на община Люта и се присъединява към община Бойчиновци

След Деветоюнския преврат (1923 г.), извършен от Военния съюз и Народния сговор, в цялата страна избухват широки недоволства срещу тираничния режим. Един от центровете на организирана съпротива е гр. Бойчиновци и съседните села, където на 23 септември се вдига въоръжено въстание. За кратко време, въпреки героичната съпротива, въстанието е удавено в кръв и повечето от организаторите преминават границата с Югославия.

Днес населението на село Портитовци е около 500 души. Изповядва се православно християнство, но религията е слабо застъпена. Преобладава ромското население.

ГРАДИНКАТА В ЦЕНТЪРА НА СЕЛОТО. ТОЗИ ГРОЗНО БОЯДИСАН В РОЗОВО (?!?!?!?)  ПАМЕТНИК Е СТРОЕН ОТ МОЯ ДЯДО. НЯКОГА ТАМ СА СЕ ВИХРЕЛИ ХОРА.... В ПОСЛЕДСТВИЕ СА СЕ ПРАВЕЛИ ВЕЧЕРИНКИ И ТАКА НАРЕЧЕНИТЕ  "СГЛЕДИ". МЛАДИТЕ СА СЕ ЗАЛЮБВАЛИ НА ТАНЦИТЕ.

ТОВА НЯКОГА ... В МОЕТО ДЕТСТВО БЕШЕ БИБЛИОТЕКА. ЛЮБИМОТО МИ МЯСТО! НЯМАШЕ ТЕЛЕВИЗИЯ, НИТО КОМПЮТРИ И ИНТЕРНЕТ. НАЙ-ГОЛЯМОТО ЗАБАВЛЕНИЕ БЕ ЧЕТЕНЕТО НА КНИГИ. ВЗИМАХМЕ ГИ ОТ ТАЗИ БИБЛИОТЕКА. А ВСЯКА СЕДМИЦА В СЪБОТА ИМАШЕ КИНО! БАБИТЕ, ДЯДОВЦИТЕ ИЛИ РОДИТЕЛИТЕ ВОДЕХА ДЕЦА И ВНУЦИ ДО КИНОСАЛОНА... А КАТО СВЪРШЕШЕ ФИЛМА НИ ПРИБИРАХА ПОД СТРОЙ ВКЪЩИ. НЯМАХ ВРЕМЕ ДА ВИДЯ БИВШОТО КИНО, НО НА СЛЕДВАЩОТО ХОДЕНЕ - НЯМА ДА ПРОПУСНА.

ТОВА ПЪК Е КЪЩАТА НА МОИТЕ ДЕДИ. РАЗПОЛОЖЕНА ДО ПЪРВАТА ЧЕШМА И ПОД "МЪРТВИЦАТА". НЯКОГА БЕШЕ ВЕЛИЧЕСТВЕНА. ДВОРА БЕШЕ ПОДДЪРЖАН - ПЪЛЕН С ЦВЕТЯ, ЛОЗИ.... СТАР ОРЕХ, ЯБЪЛКИ И ДАЖЕ СМОКИНОВИ ДЪРВЕТА. СЕГА Е ЖАЛКА КАРТИНКА.... ПОРУТЕНА, ОПУСТОШЕНА! САМОНАСТАНИЛИ СЕ ЦИГАНИ!!!!!!!!!! ДУВАРИТЕ - СЪБОРЕНИ И В ДВОРА ПАСАТ КОЗИ И КРАВИ. ПОСТРОЙКИТЕ РАЗРУШЕНИ .... ПОНЕ ИМА НЕЩИЧКО ОСТАНАЛО ОТ КЪЩАТА...... ПЛАЧЕ МИ СЕ....

НАВСЯКЪДЕ ЗЕЯТ ЯМИ - ВСИЧКИ ЦИГАНИ ОТ СЕЛОТО И ОКОЛНОСТТА СА ТЪРСИЛИ СЪКРОВИЩЕТО НА ДЕДИТЕ МИ. ЛУНЕН ПЕЙЗАЖ. НО НЕ СА ГО ОТКРИЛИ - НЯМА И ДА ГО НАМЕРЯТ!

ЕДИНСТВЕНОТО, КОЕТО МЕ УСПОКОЯВА Е, ЧЕ НЕ Е ТОТАЛНО РАЗГРАБЕНО И УНИЩОЖЕНО............. МОЖЕШЕ ДА ЗАВАРЯ НЕЩАТА ТАКА:

ПОНЕ ЧЕШМИТЕ НЕ СА РАЗРУШЕНИ. ВОДАТА Е НЕВЕРОЯТНО СЛАДКА! СЯКАШ ИМА ЗАХАР В НЕЯ.

ОСТАНКИТЕ ОТ РИМСКАТА КРЕПОСТ СЪЩО ОЩЕ НЕ СА РАЗГРАБЕНИ. ДОРИ И ДО ДНЕС НЯМА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ТАЗИ КРЕПОСТ. СЪС СИГУРНОСТ ОБАЧЕ Е БИЛА ДОСТА ГОЛЯМА. ВИЖДАТ СЕ  ОСТАНКИ ОТ ТЕРМИ И ОТБРАНИТЕЛНИ КУЛИ, КАКТО И ВОДОХРАНИЛИЩЕ. НЕ СЪМ МНОГО НА ЯСНО, НО ПРИ ПОВЕЧЕТО РИМСКИ КРЕПОСТИ ГРАДЕЖА Е СПОЯВАН С ХОРОСАН...... НО ТУК Е ЗИДАН КАМЪКА С.... ГЛИНА! НАЙ-ВЕРОЯТНО ЗАЩОТО НАБЛИЗО ИМА ГОЛЕМИ ЗАЛЕЖИ НА ГЛИНА.

 В БЛИЗОСТ Е И МЕСТНОСТТА "БУКОВ ДОЛ" .... ПРЕДСТАВЛЯВА НЕЩО КАТО ЕКО-ПЪТЕКА С 3 ЧЕШМИ. ПЪРВАТА Е "СТАРИЯТ ГАБЪР". В МЕСТНОСТТА ИМА И ДВЕ ПЕЩЕРИ - ХОРИЗОНТАЛНИ. ПЪРВА Е "ЖАБАТА", А СЛЕД НЕЯ И ДОСТА ПО-НАВИСОКО Е "ЛИСИЧАТА ДУПКА". КАТО НА МНОГО ДРУГИ МЕСТА ПО БЪЛГАРИЯ И ЗА ТЕЗИ МЕСТА СЕ НОСЯТ ЛЕГЕНДИ.

.........Ще идеш при село Портитовци . Там има место дето се сбират две реки. Едната е Огоста, а другата е Габровница. Като идеш на смесите на тия две реки и застанеш с лице къде отсрещния зъбер той се вика Мъртвицата. Гледай хубаво този зъбер и до него ще видиш един римски път дето се свършва до зъбера. Тука е вярното място. Ще видиш че накрая на пътя има една къща, дето е на 120 аршина . Тука са били дунавските легиони и са оставили много важни неща в тази къща. Сетне са тръгнали обратно по техния път за върха, дето са им били складовете и тарапаната.
На Мъртвицата и отсреща на канарата горе на високото има изработена една човешка глава. Тя гледа на входа на туй голямо римско подземие...........

ПОРТИТОВЦИ Е СВЪРЗАНО И С ТАКА НАРЕЧЕНИТЕ РЪКОПИСИ НА ВЪЛЧАН ВОЙВОДА.

ИСТИНСКИ ЛИ СА? ИЛИ ПРОСТО НЕЧИЯ ПРИУМИЦА - НЯМАМ ИДЕЯ.......НЯКОИ ТЪРСЯТ РИМСКОТО СЪКРОВИЩЕ НА КАРАКАЛА.... ДРУГИ - ИМАНЕТО НА ВЪЛЧАН ВОЙВОДА...... 

ОСТАВЯМ ТОЗИ РАЗКАЗ С ОТВОРЕН КРАЙ..........