Без цензура: РАЗХОДКИ ИЗ БЪЛГАРИЯ

Ще започна поредица от разходки из България. Разделих ги на 6 части.

Първата част е ....Северозападна България. Малко от местата, които ще ви представя съм ги виждала... но ми се иска някой ден да ги посетя всичките. Вълнувам се от нашето историческо, културно и природно наследство. Надявам се да успеем да го съхраним за бъдещото поколение, защото все по-малко остават нещата, които те ще наследят. Дано с тези публикации предизвикам у всички вас съвест, национална гордост и уважение към това, което имаме.

Предлагам ви разходка от гр. София до Дунава и обратно по два маршрута. Ще опитам да ви преведа през най-забележителните места в тази част на страната. Сигурна съм, че това, което ще ви предложа е една мъничка част, но поне ...........с това мога да ви предизвикам да видите КРАСОТАТА НА БЪЛГАРИЯ.

Пътешествието ни ще започне от гр. Ботевград с крепостта „Боженишки Урвич” - твърдината на севаст Огнян.

На стръмен, конусовиден връх над Ботевградското село Боженица се намират руините на крепостта Боженишки Урвич. Крепостните зидове са преграждали единственото достъпно място от север и са били преправяни и доправяни поне на 3 пъти от възникването на крепостта от 5-6 век, до към края на 14 век, когато е превзета от османците, разрушена и изоставена. Интересна е скалната църква, издълбана във висока скала във вътрешността на крепостта. Тайните на тази крепост започват да оживяват в двайсетте години на миналото столетие, когато под корените на стар явор се открива средновековен скален надпис.

Продължаваме със забележителностите край гр. Враца. Още с влизането в града можем да се качим на връх Околчица, където на 2 юни 1876г. се разиграва последната битка на Ботевата чета.

Едно от най-посещаваните в района места е пещерата Леденика. Тя се намира на 16км от града. Пещерата има общо 10 зали (не всички са достъпни за туристи). Тя е дълга 300 м. Температурата в пещерата варира от –7°С до –15°С и до 8°С във вътрешността. Сталактитите и сталагмитите датират от хиляди години. Първата зала се нарича „Преддверието” (най-ниската част на пещерата). Минава се през прохода "Плъзнята", за да се стигне до малката зала, която има почти кръгла форма, а след още едно стеснение (прохода на грешниците) се стига в Голямата (Концертна) зала. От голямата зала през железни мостове се преминава през Малката и Голямата пропасти, през коридора “Завеските”, за да се стигне до не по-малко красивата “Бяла зала”. През зимата и пролетта пещерата „Леденика” се украсява с ледени кристали, от където идва името на пещерата.

Няма как да пропусна и прохода „Вратцата”. Проходът е ждрело на река Лева и там са най-високите отвесни скали (над 400 м.) на Балканския полуостров.

На входа на прохода се намират останките на средновековната крепост „Кемер кале” (Баджакова крепост). Била е правоъгълна и е охранявала подстъпите към прохода. Зидът най- добре е запазен в югоизточната си част. Заемала е площ от около 2 дка. На около 50 м. югозападно от крепостта, на десния бряг на р. Лева, има останки от аквадукт. Не се знае кой го е построил, но със сигурност принадлежи към крепостта. Кемер кале е била част от крепостната система на средновековния град „Вратица”.

В прохода има останки и от тракийската, антична, късноантична и средновековна крепост „Вратица”. Крепостта е преграждала входа към цялата згориградска долина, като при нападение я е превръщала в защитено място за цялото население, живеещо извън нея в околностите й. След траките и римляните са оценили добрата защитна линия на околните височини. За това говорят издигнатите римски крепости в околността, с които „Вратица” образува здрав крепостен възел.

На 15 километра от Враца към с. Чирен се намира уникалната природна забележителност „Божия мост”. Входът на тази природна забележителност е висок около 20 метра и широк около 25 метра, а тунелът от пещери, образувал се под земята е дълъг около 100 метра.

Отивайки към Божият мост не може да подминем „Лиляшка крепост”. Тя е изпълнявала стражеви функции през късно римската епоха и времето на българското средновековие. Крепоста се състои от крепостна стена с три квадратни кули, както и два входа, гледащи на юг.

Продължаваме на север към гр. Белоградчик.

Белоградчишките скали ..... как са се образували? В края на Палеозоя, преди около 230 млн.г., в този район се наслоили песьчливо-мергелни скали. По-кьсно те били заляти от море, на дъното на което се отлагали пясък, чакъл и глина. С течение на времето тези материали били свързани от пясъчно-глинеста спойка. Така се получили конгломерати и пясъчници. Червеникавият цвят се дължи на железните окиси и хидроокиси. Като резултат на младоалпийския тектонски цикъл комплексът се нагънал и се показал на сушата, като районът на Белоградчик попаднал в центъра на една голяма пукнатина. Под влияние на водата, ветровете и колебанията на температурата варовиците от тези части се разрушили и разкрили силно напуканите конгломерати. Така в продължение на милиони години природата е изваяла от безформения камък скулптури на митични същества, хора, животни и птици. В пясъчника и варовика се образували и над 100 пещери. Скалите се разпростират на приблизително 30 км дължина, 3 до 5 км ширина и до 200 м височина. Най-величествените скали обграждат Белоградчик : Мадоната, Конникът, Монасите, Ученичката, Лъвът, Мечката, Адам и Ева, Замъкът.

Белоградчишката крепост, наричана още Белоградчишко кале е била изградена сред тези непристъпни скали, когато българската държава не е била образувана, а Балканският полуостров е бил в пределите на Римската империя. Недалеч от крепостта са открити останки и на римски аквадукт. В северозападната част на кастела е запазено почти напълно едно подземие, изградено вероятно по-късно от българите. На няколкостотин метра югозападно от крепостта на самотна стръмна скала се намират руините на друго старинно укрепление, което било в помощ на римския кастел. Римската крепост имала за задача не само не само да наблюдава, контролира и охранява пътя, но и да предава и препредава съобщения предимно от военен характер с помощта на различни сигнали. За сигнализиране римляните използвали през нощта огън, през деня дим, а когато имало мъгла, биели огромни тъпани.

Непосредствено до пътя Салаш- Белоградчик на 2 км източно от село Граничак се намира римската крайпътна станция Анище. Открити са останките на разрушено антично селище, представляващи отделна постройка състояща се от 4 стаи. Счита се, че това е римска вила, разположена на пътя Рациария-Наисус (сега Ниш, Сърбия), вероятно разрушена от варварските нашествия в края на III и началото на IV век. При разкопките досега са намерени много фрагменти от глинени съдове, монети и накити, използвани от римляните през 2-3 век.

На 17 км. от гр. Белоградчик се намира пещерата „Магурата”. Издълбана е във варовиковата Рабишка могила. Една от най-големите пещери в страната - общата дължина на откритите досега галерии е около 2500 м. Състои се от главна галерия и три странични разклонения. Пещерата притежава богати по форма и размери образувания-сталактити, сталагмити, сталактони, синтрови джобчета, пещерни бисери, “пещерно мляко”. Според геоложки проучвания, образуването на пещерата Магура е започнало преди около 15 млн. г. Всъщност в една от залите са разкрити праисторически рисунки, издълбани в скалата и изрисувани с прилепно гуано. Фигурите изобразяват танцуващи женски силуети, танцуващи и ловуващи мъже, маскирани хора, богато разнообразие на животни, звезди, оръдия на труда, растения. Рисунките датират от различни епохи - епипалеолит, неолит, енеолит, начало на раннобронзовата епоха.

В съседство с пещерата се намира Рабишкото езеро - най-голямото по площ вътрешно езеро в България. Дълбочината му достига 35-40 м. Има тектонски произход.

Между гр. Белоградчик и гр. Видин има още доста забележителности като пещерният манастир по пътя за с. Раброво, останките от римска крепост Пецино кале в с.Бойница, водопад на границата между община Бойница и община Кула. Римската крепост Конбустика, разположена източно от с. Кладоруб , върху високо плато, издигащо се на средна надморска височина от около 170 м.

Забележителна е късноримската крепост „Кастра Мартис”, чиито останки се намират до днешния град Кула. Кастра Мартис играла важна роля в отбраната на тези земи през IV- VI в. Централната сграда на укреплението е изградена към северната крепостна стена. По средата има вътрешен двор с кладенец, който е бил настлан с големи квадратни тухли. Около двора са разположени двуетажни помещения с различно предназначение, обслужващи коменданта на крепостта. Обширното помещение северно от двора е изпълнявало по-особени функции. Тук вероятно се е събирал командният състав и са съхранявали бойните знамена и отличия на войсковата част, лагерувала в крепостта. Източно и западно от централната сграда се издигат по 5 масивни зидани пилони, които са носели конструкцията на двуетажни помещения към крепостните стени, използувани в долния етаж за складове, а в горния за казармени помещения. Кулите са били на три етажа, свързани с вътрешни дървени стълби. Покрити са били с керемиди.

Стигнем ли гр. Видин.... неизбежно е да се види средновековната крепост „Баба Вида”. Историята й е на повече от 2000 години. Крепостта е единственото изцяло запазено отбранително съоръжение в България. Основите й са положени в края на Х в. върху една от кулите на античната римска крепост Бонония. Завършен вид добива през XIV в., когато е бил владетелски замък на видинския цар Иван Срацимир (1352-1396/97 г.). Крепостта заема площ от 9,5 декара заедно със защитния ров. Той е с две оградни стени, по които са били разположени 11 отбранителни кули (една от тях е от XVIIв.). Крепостта е била надграждана на няколко пъти, когато градът е бил под управлението на Австрийската и Турската империи и на Българското царство.

Около гр. Видин има останки на много римски крепости. На около един километър от с. Връв, Видинско се намира разрушения и ограбен от иманяри стар римски кастел „Дóртикум”. Той е бил проспериращ митнически център за всички стоки и хора, които, са преминавали през Дунава, контролирани зорко от легионерските войници. Късноантичната крепост „Флорентиана”, до с. Флорентин общ. Ново село, Римската крепост „Ад Марум” при с. Кошава общ. Видин и т.н.

В района може да се видят и останките на римския град-крепост „Рациария” до с. Арчар общ. Димово. Рациария възниква в началото на I в. от н.е. като военен център на мястото на по-старо мизийско поселение. Името си получава вероятно от император Веспасиан (69 - 79 г.), който полага големи грижи по укрепването на долнодунавския лимес и по организирането на дунавската флотилия, на която Рациария е една от главните станции. Градът се развива като голям занаятчийски център, като златарството заема почетно място. Единствено при разкопките на Рациария е открито златно находище в жилище - такова нещо няма дори при такива известни римски градове като Херкулан и Помпей. Освен това в Рациария е било широко застъпено бронзолеярството, грънчарството, обработката на олово, стъкло и кост.

Прибирайки се към Столицата може да минем през гр. Монтана. На около 40 м. над нивото на града на на височината “Калето” се намира античната крепост „Кастра ад Монтанезиум”. В резултат на археологическите разкопки са разкрити порта с кула, голяма кула – блестящ образец за крепостно строителство през III – IV в., казармени и други сгради, базилика и зидове от римската епоха, жилища от каменно – медната епоха в най – долните културни пластове, както и славянски жилища и светилище.

Този път ще минем през Искърското дефиле. Първата забележителност е средновековната крепост „Шишманово кале”. Тя се намира на десния бряг на река Искър, до село Лютиброд. Под калето има пещери, наречени Шишманови пещери. Крепостта е издигната през 12 век. на скално плато. Съществувала е до 14 век.

Още в началото на дефилето ни посреща скалният феномен „Ритлите” – внушителни скални зъбери, наподобяващи ритли на каруца. В древните времена Ритлите са служили на римляните за блокиране на изхода от Искърското дефиле. Източно от тях, на левия бряг на реката, се намират руините на старобългарското градище Коритенград. Крепостта се издигала горе между двете най-високи стени на Ритлите, а градът спирал на юг до самия Искър, където бил укрепен със здрави каменни стени и бойници. В района на древния Коритенград са разкрити девет средновековни български църкви.

Искърското дефиле е едно от най-живописните кътчета на България. Ще оставя снимката да говори....

Следваща спирка – Черепишкия манастир "Успение Богородично". Датира от Второто Българско царство - построен е по време на управлението на Цар Иван Шишман. В годините на националното Възраждане манастирът се превръща в просветно средище. Създадено е килийно училище, писани са и преписвани книги, жития и евангелия. От тогава датират реликви като Черепишкото евангелие, подвързано през 1512 г. със златни корици и украсено с библейски сцени, както и евангелието на монах Данаил и създадената от Якоб книга на апостолите. През 1797 г. в "Успение Богородично" намира убежище св. Софроний Врачански. През 1897 той е спирка на Алеко Константинов по време на похода му из тези места, след който се ражда популярния пътепис "Българска Швейцария". "Успение Богородично" е посетен и от Иван Вазов през 1899 г. Тук се раждат сюжетите за произведенията „Дядо Йоцо гледа” и „Една българка”.

Друг забележителен манастир е „Седемте престола”. Намира се на няколко километра от с. Елисейна. Предполага се, че той датира от Второто българско царство, приключило с падането на България под османско владичество през 14-ти век. Според повечето историци, Светата обител е построена по време на управлението на Петър Делян, цар на Западна България (включваща не само Софийския и Видински регион, а и цялата северна част на страната). Бива разположена в близост до римска крепост, малко останки от която (части от каменна стена) и днес могат се видят след като се поеме по стръмна пътека, започваща от манастира. Днешната порта на Седемте престола е взета именно от тези останки. Освен историческите данни, има и отделна легенда за създаването на манастира. Според нея, Седемте престола е основан от 7 боляра (или 7 братя според алтернативна версия на легендата), откъдето идва и името на Светата обител. Смята се, че 7-те боляра идват от Бесарабия през 11-ти век и се заселват в Балкана с техните семейства. Църквата е с уникален дизайн от седем отделни олтара – нещо, което няма еквивалент в друг български храм. Четирите основни олтара образуват кръст и са отделени от главната зала с вътрешни стени. Други два са в близост до вратата и са още по-изолирани – до тях се стига през малките входове на 2 параклиса. Последният, 7-ми олтар, е непосредствено срещу входа на църквата. Всеки престол всъщност представлява отделен параклис със собствени стенописи и иконостас и е посветен на български светец.

Пещерата „Темната дупка”. Отворът й е на 27 м. над левия бряг на р. Искър, северно от гара Лакатник. Състои се от четири етажа и две основни галерии и представлява сложен лабиринт от входове, галерии, водопади, прагове, сифони, езера и подземни реки. Цялата система е с обща дължина от около 4500 м., което я нарежда на първо място по дължина сред старопланинските пещери. Проучванията на галериите продължават, като се предполага, че общата им дължина надхвърля 7000 м. Тя не е богата на пещерни образования, но е забележителна с пещерната си фауна и в това отношение е една от най-добре проучените. В пещерата са открити около 60 вида пещерни организми.

Не е за изпускане и Водопад "Скакля" намира се близо до гара Бов. До него се стига по Вазовата екопътека, която свързва с. Бов и с. Заселе.
Водите на "Скакля" политат от 80 м височина.

Минавайки през с. Церово ще видите уникалното скално образувание, високо 18 метра, с причудливи форми, което се е образувало при изветряването на хоризонталните ръждиво-червени триаски пясъчници, характерни за Искърското дефиле, наречено „Джуглата”. На фона на тези скали през 60 години на ХХ век е сниман филмът “Заветът на инките”.

Последно преди да влезнем в гр. София – нека видим и „Кътинските пирамиди”. Само на 16 километра от София до с. Кътина можете да откриете невероятен природен феномен - истинско скулптурно ателие и приказка от вековете, където са наредени пластове от пясъчници и глина с червеноръждиви отпечатъци на фантастична растителност от преди много, много години.

Приключвам с това нашето пътешествие. Има толкова много места в северозападна България, където не успях да ви заведа............. но надявам се някой ден да допълня пътешествието. До скоро..... и не забравяйте, че нашата МИЛА РОДИНА е УНИКАЛНА в много отношения! НЕКА ПАЗИМ БЪЛГАРИЯ!